| otp - Намерени са 50 думи от търсенето |
|---|
| отподир - нареч. Диал. 1. Отзад. Върви отподир. 2. След това; после. Отподир ще ме търсиш! |
| отпосле - нареч. След известно време, по-късно. |
| отпреди - нареч. От по-рано. Познавам го отпреди. |
| отприщя - отприщиш, мин. св. отприщих, мин. прич. отприщил, св. — вж. отприщвам. |
| потпури - само мн. Сбирка от популярни музикални откъси от едно или от няколко произведения; музикална китка. |
| изотпред - нареч. Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче. |
| отплесна - отплеснеш, мин. св. отплеснах, мин. прич. отплеснал, св. - вж. отплесвам. |
| отправям - отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. ... |
| отписвам - отписваш, несв. и отпиша, св.; кого/ какво. 1. Зачерквам нечие име от списък. 2. Освобождавам чрез отбелязване с писане. 3. Прен. ... |
| отплавам - отплаваш, несв. и св. С плаване се отдалечавам, заминавам. Корабът отплава преди два часа. |
| отплувам - отплуваш, несв. и св. С плуване се отдалечавам, заминавам. Приятелката ми отплува по-навътре. |
| отпорвам - отпорваш, несв. Отпарям. |
| отправен - отправна, отправно, мн. отправни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт. |
| отпращам - отпращаш, несв. и отпратя, св. 1. Кого/какво. Пращам на друго място. Отпрати децата в другата стая. 2. Насочвам към друг източник.... |
| отпускам - отпускаш, несв. — вж. отпущам. |
| отпускар - отпускарят, отпускаря, мн. отпускари, м. 1. Разг. Човек, който се намира в отпуска. 2. Войник, който е в отпуска. // прил. отпуска... |
| отпуснат - отпусната, отпуснато, мн. отпуснати, прил. 1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата. 2. Нестегнат, разхлабен,... |
| отпушвам - отпушваш, несв. и отпуша, св.; какво. 1. Отварям съд, който има запушалка. 2. Прочиствам нещо задръстено, запушено с нечистотии. О... |
| отпадъчен - отпадъчна, отпадъчно, мн. отпадъчни, прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали. |
| отпечатък - мн. отпечатъци, (два) отпечатъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти. 2. ... |