Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

mol - Намерени са 63 думи от търсенето
насмоля - насмолиш, мин. св. насмолих, мин. прич. насмолил, св. — вж. насмолявам.
самолет - мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спо...
замолвам - замолваш, несв. и замоля, св. 1. Кого. Помолвам. 2. Започвам да моля. — замолвам се/замоля се. 1. Помолвам се настоятелно. 2. Запо...
зашумоля - зашумолиш, мин. св. зашумолях, мин. прич. зашумолял, св. — вж. зашумолявам.
измолвам - измолваш, несв. и измоля, св.; какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека.
комсомол - само ед. Истор. Съкратено наименование на младежка политическа организация (Комунистически съюз на младежта) в бившия Съветски съю...
молбиден - само ед. Химически елемент - твърд сребристобял метал.
молекула - мн. молекули, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойст...
молепсам - молепсаш, св. — вж. молепсвам.
неумолим - неумолима, неумолимо, мн. неумолими, прил. 1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек. 2. Твъ...
помолвам - помолваш, несв. и помоля, св.; кого, за какво. Моля кратко време или еднократно. Помолвам някого за помощ. — помолвам се/ помоля с...
умолявам - умоляваш, несв.; кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари!
подмолен - подмолна, подмолно, мн. подмолни, прил. Който върши нещо тайно, без да го разгласява; потаен, таен, скрит.
богомолка - мн. богомолки, ж.Жена богомолец.
богомолец - мн. богомолци, м.Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли.
мимолетен - мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.
молепсвам - молепсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал. 1. Предавам заразна болест, заразявам. 2. Прен. Охулвам, изцапвам.
молителка - мн. молителки, ж. Жена молител.
самоличен - самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис...
самолюбив - самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: