| lite - Намерени са 51 думи от търсенето |
|---|
| молител - молителят, молителя, мн. молители, м. Лице, което отправя молба. |
| хулител - хулителят, хулителя, мн. хулители, м. Човек, който хули. // прил. хулителски, хулителска, хулителско, мн. хулителски. |
| делител - делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. |
| умалител - умалителят, умалителя, мн. умалители, (два) умалителя, м. Спец. В математиката — числото, което се изважда от друго число. |
| хвалител - хвалителят, хвалителя, мн. хвалители, м. Остар. Човек, който хвали. |
| мислител - мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител. |
| числител - числителят, числителя, мн. числители, (два) числителя, м. Числото над чертата в проста дроб, делимото в дробта. |
| виталитет - (нем. Vitalitat по лат. vitalis 'жизнен')Мед. Жизненост, жизнена енергия. |
| литератор - мн. литератори, м. Специалист по литература. |
| молителка - мн. молителки, ж. Жена молител. |
| окислител - окислителят, окислителя, мн. окислители, (два) окислителя, м. Вещество, което предизвиква окисление. |
| хулителка - мн. хулителки, ж. Жена хулител. |
| повелител - повелителят, повелителя, мн. повелители, м. Човек, който заповядва; господар. |
| избелител - избелителят, избелителя, мн. избелители, (два) избелителя, м. Спец. Химически препарат, който избелва. |
| алитерация - мн. алитерации.В литературата - повторение на едни и същи по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство. |
| политеизъм - само ед. Религия, в която има много богове; многобожие. // прил. политеистичен, политеистична, политеистично, мн. политеистични. |
| литература - само ед. 1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от т... |
| манталитет - само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет. |
| умалителен - умалителна, умалително, мн. умалителни, прил. 1. Който умалява. Умалителна леща. 2. Спец. В граматиката за форма или наставка - с ... |
| умолителен - умолителна, умолително, мн. умолителни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед. // нареч. умолително. Гледам ... |