| krъ - Намерени са 108 думи от търсенето |
|---|
| окръжа - окръжиш, мин. св. окръжих, мин. прич. окръжил, св. — вж. окръжавам. |
| чекрък - мн. чекръци, (два) чекръка, м. 1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото. 2. Цилиндричен ... |
| кръквам - кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква! |
| кръстат - кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Ст... |
| кръстен - кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. ... |
| кръстец - мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. |
| кръчмар - кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без к... |
| кръшвам - кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на... |
| кръшкам - кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с ... |
| кръщене - мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си. |
| накръст - нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст. |
| обкръжа - обкръжиш, мин. св. обкръжих, мин. прич. обкръжил, св. — вж. обкръжавам. |
| окръгля - окръглиш, мин. св. окръглих, мин. прич. окръглил, св. — вж. окрьглям. |
| окръжен - окръжна, окръжно, мн. окръжни, прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница. |
| окръжие - мн. окръжия, ср. 1. Териториална единица, от която се събират войници. 2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отч... |
| окръжно - мн. окръжни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения. |
| скръцна - скръцнеш, мин. св. скръцнах, мин. прич. скръцнал, св. - вж. скръцвам. |
| скръстя - скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам. |
| закръгля - закръглиш, мин. св. закръглих, мин. прич. закръглил, св. — вж. закръглям. |
| кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого... |