kan - Намерени са 160 думи от търсенето |
кантора - мн. кантори, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората. |
канцона - мн. канцони, ж. Спец. 1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви. 2. В литературата — вид лирическо стихотворение... |
мохикан - мн. мохикани, м. 1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало. 2. Прен. Последен представител или защитник на не... |
отракан - отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете. |
истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено. |
канавка - мн. канавки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката. |
канадка - мн. канадки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете. |
канарче - мн. канарчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез. |
кандела - само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината. |
канибал - мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец. |
кантата - мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части. |
канцлер - мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя. |
луканка - мн. луканки, ж. 1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси. 2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много... |
напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя. |
нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена. |
неканен - неканена, неканено, мн. неканени, прил. 1. Който не е канен. 2. Нежелан, неискан. Неканени гости. |
пеликан - мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира риба... |
подкана - мн. подкани, ж. Подтикване към определено действие; подканване. |
подканя - подканиш, мин. св. подканих, мин. прич. подканил, св. — вж. подканвам. |
приканя - приканиш, мин. св. приканих, мин. прич. приканил, св. — вж. приканвам. |