Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

kan - Намерени са 160 думи от търсенето
кантора - мн. кантори, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.
канцона - мн. канцони, ж. Спец. 1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви. 2. В литературата — вид лирическо стихотворение...
мохикан - мн. мохикани, м. 1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало. 2. Прен. Последен представител или защитник на не...
отракан - отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.
истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено.
канавка - мн. канавки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
канадка - мн. канадки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.
канарче - мн. канарчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез.
кандела - само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.
канибал - мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец.
кантата - мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
канцлер - мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя.
луканка - мн. луканки, ж. 1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси. 2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много...
напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя.
нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена.
неканен - неканена, неканено, мн. неканени, прил. 1. Който не е канен. 2. Нежелан, неискан. Неканени гости.
пеликан - мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира риба...
подкана - мн. подкани, ж. Подтикване към определено действие; подканване.
подканя - подканиш, мин. св. подканих, мин. прич. подканил, св. — вж. подканвам.
приканя - приканиш, мин. св. приканих, мин. прич. приканил, св. — вж. приканвам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: