izn - Намерени са 72 думи от търсенето |
износителка - мн. износителки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол. |
изнаприкажа - изнаприкажеш, мин. св. изнаприказах, мин. прич. изнаприказал, св. — вж. изнаприказвам. |
изневерявам - изневеряваш, несв. и изневеря, св. 1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти. 2. ... |
признателен - признателна, признателно, мн. признателни, прил. Който признава и помни добрите неща; благодарен. Признателно потомство. // същ. п... |
изнурителен - изнурителна, изнурително, мн. изнурителни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд. |
блюдолизнича - блюдолизничиш.Угоднича, лаская, сервилнича за облаги. |
изневиделица - нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче. |
произношение - мн. произношения, ср. 1. Произнасяне. 2. Начин на произнасяне. Лошо произношение. |
жизнерадостен - жизнерадостна, жизнерадостно, мн. жизнерадостни, прил. Който се радва на живота; бодър, весел. |
жизнеспособен - жизнеспособна, жизнеспособно, мн. жизнеспособни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива. |
изнаприказвам - изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво/ на кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам. — изнаприказвам се/изнаприкажа с... |
самопризнание - мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания. |