| izn - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| изнервя - изнервиш, мин. св. изнервих, мин. прич. изнервил, св. — вж. изнервям. |
| изненада - мн. изненади, ж. 1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада - беше пристигнал брат м... |
| изнемога - само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога. |
| износвам - износваш, несв. и износя, св.; какво. 1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи. 2. При бременност — нося... |
| изнамеря - изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнамерил, св. — вж. изнамирам. |
| изнасиля - изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнасилил, св. — вж. изнасилвам. |
| изневяра - мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна... |
| изнизвам - изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. И... |
| изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр... |
| изнудвам - изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср. |
| изнудвач - мн. изнудвачи, м. Човек, който е склонен да изнудва. |
| наизнеса - наизнесеш, мин. св. наизнесох, мин. прич. наизнесъл, св. — вж. наизнасям. |
| подгизна - подгизнеш, мин. св. подгизнах, мин. прич. подгизнал, св. — вж. подгизвам. |
| прогизна - прогизнеш, мин. св. прогизнах, мин. прич. прогизнал, св. — вж. прогизвам. |
| пожизнен - пожизнена, пожизнено, мн. пожизнени, прил. Който ще се реализира до края на живота на някого. Пожизнена рента. |
| изневеря - изневериш, мин. св. изневерих, мин. прич. изневерил, св. — вж. изневерявам. |
| изнервям - изнервяш, несв. и изнервя, св.; кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща ... |
| близначка - мн. близначки, ж.Жена близнак. |
| изначален - изначална, изначално, мн. изначални, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен. |
| изнемогна - изнемогнеш, мин. св. изнемогнах, мин. прич. изнемогнал, св. — вж. изнемогвам. |