| ian - Намерени са 141 думи от търсенето |
|---|
| брилянт - мн. брилянти, (два) брилянта.Скъпоценен камък - обработен и шлифован диамант за украшение.// прил. брилянтов. |
| мирянин - мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек. // прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. мирянски. Мирянски... |
| пиянски - пиянска, пиянско, мн. пиянски, прил. Който се отнася до пияница. Пиянска свада. |
| припрян - припряна, припряно, мн. припрени, прил. 1. Който много бърза, припира; нетърпелив. Припрян човек. 2. Който се прави с бързане. При... |
| агарянец - мн. агарянци.Остар. Неверник турчин. (неодобрително название на турците защото не са християни). |
| агарянин - мн. агаряни.Агарянец. |
| гирлянда - мн. гирлянди, ж.Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса. |
| диплянка - мн. диплянки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на... |
| землянка - мн. землянки, ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр. |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| обоняние - само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние. |
| окаяница - мн. окаяници, ж. Окаяна жена. |
| отчаяние - мн. отчаяния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете. |
| подаяние - мн. подаяния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня. |
| покаяние - мн. покаяния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние. |
| покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва. |
| славянин - мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната ча... |
| славянка - мн. славянки, ж. Жена славянин. |
| пиянство - мн. пиянства, ср. 1. Прекомерно пиене на алкохолни напитки. 2. Опиянение. |
| селяндур - мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин. // прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски. |