Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

del - Намерени са 139 думи от търсенето
разделение - мн. разделения, ср. Разделяне, разграничаване. Разделение на трите власти.
разпределя - разпределиш, мин. св. разпределих, мин. прич. разпределил, св. — вж. разпределям.
понеделник - мн. понеделници, (два) понеделника, м. Денят след неделя и преди вторник. // прил. понеделничен, понеделнична, понеделнично, мн. п...
виделее се - мин. св. виделя се, мин. прич. виделяло се. несв.; безл.Просветлява се, разсъмва се.
земеделски - земеделска, земеделско, мн. земеделски, прил. 1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район. 2. Който се отна...
делфинариум - мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и д...
деловодител - деловодителят, деловодителя, мн. деловодители, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и ...
деловодство - само ед. 1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение. 2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене ...
неопределен - неопределена, неопределено, мн. неопределени, прил. 1. Който не е точно определен. Неопределено количество. 2. Не съвсем отчетлив;...
определение - мн. определения, ср. 1. Само ед. Определяне. 2. Обяснение, което разкрива същността, смисъла на някакво понятие; дефиниция. 3. Спе...
подразделям - подразделяш, несв. и подразделя, св.; какво. Деля на по-малки части; разделям.
разпределям - разпределяш, несв. и разпределя, св.; какво/кого. Деля нещо на части между много. Разпределям храна. Разпределям хората според въз...
отделителен - отделителна, отделително, мн. отделителни, прил. Който служи за отделяне. Отделителна система.
земевладелец - мн. земевладелци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя.
дърводелство - само ед. Занятие на дърводелец.
определям се - 1. Ставам ясен, определен. 2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-на...
определеност - определеността, само ед., ж. 1. Качество на определен (в 1 и 2 знач.); ясност, точност. 2. Спец. Граматическо значение на имената ...
изневиделица - нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче.
развидели се - мин. св. развидели се, мин. прич. развиделило се, св.; безл. Развиделее се.
разделителен - разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия.
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: