bъr - Намерени са 91 думи от търсенето |
бърз - бърза, бързо, мн. бързи.1. Който се движи или става с голяма скорст.2. Който не търпи отлагане, спешен.3. Който се осъществява в к... |
бърна - мн. бърни.1. На животно - устна.2. Пренебр. На човек - дебела, издута устна. |
бърча - бърчиш, бърчих, бърчил.Свивам, гърча, правя на бръчки (чело, лице, вежди). |
бърша - бършеш, бърсах, бърсал.1. Премахвам мръсотията, почиствам с триене.2. Избърсвам, изтривам от вода, течност. |
габър - мн. габъри, (два) габъра, м.Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предме... |
бобър - мн. бобри, (два) бобъра, м.Гризач с ценна кожа, който живее във вода и на суша.// прил. бобров, боброва, боброво, мн. боброви. Боб... |
бърдо - мн. бърда.1. Част на тъкачен стан със зъбци, между които се прокарват нишките на основата.2. Диал. Възвишение с полегати склонове;... |
бърже - нареч.Разг. Бързо. |
добър - добра, добро, мн. добри, прил. 1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек. 2. Който е из... |
зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
кабър - мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Кал... |
чебър - мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене. |
бързам - бързаш.1. Движа се бързо.2. Стремя се да направя нещо, по-скоро, по-бързо.3. Върша нещо припряно, с бързина. |
бъркам - бъркаш.1. Мушкам, пъхвам ръката си, за да извадя нещо.2. Ровя, тършувам.3. Разбърквам, размествам.4. Намесвам в някаква работа.5. ... |
бърдук - мн. бърдуци, (два) бърдука.Диал. Стомна.// същ. умал. бърдуче. |
бързей - бързеят, бързея, мн. бързеи, (два) бързея.Място, където река тече бързо, ускорено. |
обърна - обърнеш, мин. св. обърнах, мин. прич. обърнал, св. —- вж. обръщам. |
обърша - обършеш, мин. св. обърсах, мин. прич. обърсал, св. — вж. обърсвам. |
сбърча - сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св. — вж. сбърчвам. |
тембър - само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър. |