----------- - Намерени са 2048 думи от търсенето |
съпровождам - съпровождаш, несв. и съпроводя, св. 1. Кого /какво. Вървя заедно, придружавам. Глутница кучета съпровождаше кервана. 2. Прен. Кого... |
съсредоточа - съсредоточиш, мин. св. съсредоточих, мин. прич. съсредоточил, св. — вж. съсредоточавам. |
съставлявам - съставляваш, несв. Съставям. |
състрадавам - състрадаваш, несв.; на кого. Изпитвам състрадание. |
състрадание - само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание. |
съсухрям се - съсухряш се, несв. и съсухря се, св. Ставам съсухрен; измършавявам, изсъхвам. |
сътрапезник - мн. сътрапезници, м. Човек, който седи на една трапеза с други лица. |
съществувам - съществуваш, несв. 1. Налице съм, в наличност съм, има ме. Съществува поверие, че тук са живели самодиви. Градът вече не съществув... |
сюрреализъм - само ед. Спец. Формалистично течение в литературата и изкуството, при което авторът изобразява предимно възникналите у него образи... |
топлокръвен - топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. |
тръбопровод - мн. тръбопроводи, (два) тръбопровода, м. Инсталация от тръби за отвеждане на разстояние на течности, газове и др. // прил. тръбопр... |
умопобъркам - умопобъркаш, св. — вж. умопобърквам. |
умърлуша се - умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се. |
утвърждавам - утвърждаваш, несв. и утвърдя, св.; какво/кого. 1. Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. Утвърдиха назначаването му. Утвърд... |
утвърждение - мн. утвърждения, ср. Одобрение, съгласие. |
федерализъм - само ед. 1. Държавно изграждане на принципа на федерацията. 2. Политически стремеж да се установи федерален строй. |
хвалипръцко - мн. хвалипръцковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко. |
хвърчешката - нареч. Хвърчешком. |
централизъм - само ед. Система на управление, при която дейността се ръководи от един център. // прил. централистичен, централистична, централис... |
чистокръвен - чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински... |