----------- - Намерени са 2048 думи от търсенето |
всмукателен - всмукателна, всмукателно, мн. всмукателни, прил.Който служи за всмукване на течности, вещества, въздух. Всмукателна тръба. |
встрастя се - встрастиш се, мин. св. встрастих се, мин. прич. встрастил се, св.— вж. встрастявам се. |
втелявам се - втеляваш се, несв.Разг. Правя се, че не разбирам. Я не се втелявай! |
възвестявам - възвестяваш, несв. и възвестя.Тържествено обявявам. |
възглавница - мн. възглавници, ж.1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.2... |
възглавявам - възглавяваш, несв. и възглавя, св.Стоя начело, ръководя. |
възгласявам - възгласяваш, несв. и възглася, св.; какво.Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам. |
въздействам - въздействаш, несв.Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му. |
въздържание - само ед.Остар. Самоограничение. |
въздържател - въздържателят, въздържателя, мн. въздържатели, м.Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не с... |
възклицавам - възклицаваш, несв.Издавам възклицание. |
възклицание - мн. възклицания, ср.Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция. |
възкресявам - възкресяваш, несв. и възкреся, св.1. Кого. В религията — съживявам след смърт.2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и... |
възлегна се - възлегнеш се, мин. св. възлегнах, мин. прич. възлегнал се, св.— вж. възлягам се. |
възлягам се - възлягаш се, несв. и възлегна се.Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се. |
възмездявам - възмездяваш, несв. и възмездя.Кого/какво. Давам като отплата, като компенсация. |
възмогна се - възмогнеш се, мин. св. възмогнах се, мин. прич. възмогнал се, св.— вж. възмогвам се. |
възроптавам - възроптаваш, несв. и възроптая.Почвам открито да роптая, да недоволствам. |
въображение - само ед.Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществув... |
въобразя си - въобразиш си, мин. св. въобразих си, мин. прич. въобразил си, св.— вж. въобразявам си. |