Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-----р - Намерени са 236 думи от търсенето
гуслар - гусларят, гусларя, мн. гуслари, м.Човек, който свири на гусла.
глосар - (нем. Glossar от лат. glossarium 'речник')1. Език. Притурка - тълковен речник на редки думи към книга или текст.2. Юр. С...
дървар - дърварят, дърваря, мн. дървари, м. Горски работник, който събира дърва - сече ги, кастри ги и ги подготвя за преработката им в дър...
другар - другарят, другаря, мн. другари, м. 1. Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. Той ми е д...
емисар - емисарят, емисаря, мн. емисари, м. Лице, официално изпратено в чужда страна с политическа или друга поръчка; официален пратеник.
еничар - еничарят, еничаря, мн. еничари, м. Еничарин.
женкар - женкарят, женкаря, мн. женкари, м. Мъж. който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в ...
жетвар - жетварят, жетваря, мн. жетвари, м. Жътвар.
жътвар - жътварят, жътваря, мн. жътвари, м. Мъж, който жъне.
затвор - мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон,...
зайчар - зайчарят, зайчаря, мн. зайчари, м. 1. Човек, който отглежда зайци. 2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци. 3. Ловно куче,...
златар - златарят, златаря, мн. златари, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при ...
злобар - злобарят, злобаря, мн. злобари, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар.
знахар - знахарят, знахаря, мн. знахари, м. Народен лечител.
бистър - бистра, бистро, мн. бистри, прил.1. Прозрачен, чист. Бистра вода.2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.// същ. бистрот...
корнър - мн. корнъри, (два) корнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор.
мангър - мн. мангъри, (два) мангъра, м. 1. Истор. Малка медна монета. 2. Прен. Без стойност, нищо.
мистър - само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин.
мъжкар - мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец.
пънкар - пънкарят, пънкаря, мн. пънкари, м. Привърженик на пънкнаправлението.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: