-----а - Намерени са 1071 думи от търсенето |
досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн... |
дружка - мн. дружки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка. |
дафина - само ед. Разг. Лаврово дърво. // прил. дафинов, дафинова, дафиново, мн. дафинови. • Дафинов лист. Лист от лаврово дърво, който се ... |
двоица - числ. Остар. Двама. |
двойка - мн. двойки, ж. 1. Цифрата на числото две. 2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания. 3... |
девица - мн. девици, ж. 1. Остар. Мома, девойка. 2. Девствена жена. // прил. девически, девическа, девическо, мн. девически. Девическа гимн... |
декада - мн. декади, ж. 1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка. 2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др. |
джаджа - мн. джаджи, ж. Разг. Заврънгачка. |
джанка - мн. джанки, ж. 1. Вид овощно дърво от рода на сливите с топчести жълти или червени плодове. 2. Плод от това дърво. |
джанта - мн. джанти, ж. Метален обръч, около който се монтира автомобилна или велосипедна гума. |
джафна - джафнеш, мин. св. джафнах, мин. прич. джафнал, св. — вж. джафвам. |
джонка - мн. джонки, ж. Плавателен съд за превоз на товари с две до четири мачти, който се използва в Югоизточна Азия. |
джувка - мн. джувки, ж. Панделка, чиито краища са оставени да висят свободно след завързването им, използвана за украса. |
дилема - мн. дилеми, ж. 1. Съждение, в което се съдържат две противоположни положения, изключващи възможността за съществуване на трето. 2.... |
днеска - нареч. Разг. Днес. • Като днеска (виждам/гледам някого). Много ясно, като в момента. |
доведа - доведеш, мин. св. доведох, мин. прич. довел, св. — вж. довеждам. |
довека - нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека. |
доилка - мн. доилки, ж. Уред за механично доене на животни. |
докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам. |
докача - докачиш, мин. св. докачих, мин. прич. докачил, св. — вж. докачам. |