| ----я--- - Намерени са 196 думи от търсенето |
|---|
| укорявам - укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправ... |
| умалявам - умаляваш, несв. и умалея, св. За дреха, обувки и др. — ставам малък на някого. |
| умилявам - умиляваш, несв. и умиля, св.; кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпад... |
| уморявам - уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/ кого. 1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт. 2. Ставам... |
| унизявам - унизяваш, несв. и унизя, св. Унижавам. — унизявам се/унизя се. Унижавам се. |
| усвоявам - усвояваш, несв. и усвоя, св.; какво. 1. Възприемам, научавам, овладявам. Усвоявам знания. 2. За организъм - Преработвам, оползотво... |
| устоявам - устояваш, несв. и устоя, св. 1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрай-вам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра.... |
| утроявам - утрояваш, несв. и утроя, св.; какво. Правя да стане три пъти по-голям; увеличавам, усилвам. Утроих парите си. Утроявам усилията си... |
| уязвявам - уязвяваш, несв. и уязвя, св.; кого/какво. Дълбоко оскърбявам, наранявам, жегвам. Уязвявам самолюбието му. На всяка крачка иска да ... |
| уяснявам - уясняваш, несв. и уясня, св.; какво. Правя да стане напълно ясен; осветлявам, разгадавам, уточнявам. Уяснихме неясните моменти. — ... |
| червясам - червясаш, св. — вж. червясвам. |
| юбилярка - мн. юбилярки, ж. Жена юбиляр. |
| побоя се - побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се. |
| подуя се - подуеш се, мин. св. подух се, мин. прич. подул се, св. - вж. подувам се. |
| появя се - появиш се, мин. св. появих се, мин. прич. появил се, св. — вж. появявам се. |
| родея се - родееш се, мин. св. родях се, мин. прич. родял се, несв. 1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него. 2. Прен... |
| сборя се - сбориш се, мин. св. сборих се, мин. прич. сборил се, св. — вж. сборвам се. |
| глумя се - глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв.Остар. Правя си глума с някого или нещо. |
| гнуся се - гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/ от кого.Изпитвам отвращение, погнуса. |
| сплуя се - сплуеш се, мин. св. сплух се, мин. прич. сплул се, се. — вж. сплувам се. |