уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/ кого. 1. Причинявамумора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт. 2. Ставам причина някой да умре; погубвам. Той умори майка си с поведението си. — уморявам се/уморя се. Изчерпвам силите си, изтощавам се. // прил. уморен, уморена, уморено, мн. уморени.