| ----с- - Намерени са 145 думи от търсенето |
|---|
| погася - погасиш, мин. св. погасих, мин. прич. погасил, св. — вж. погасявам. |
| полоса - само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса. |
| понеса - понесеш, мин. св. понесох, мин. прич. понесъл, св. — вж. понасям. |
| радист - мн. радисти, м. Радиотелеграфист. |
| радост - радостта, мн. радости, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма ... |
| расист - мн. расисти, м. Привърженик на расизма. // прил. расистки, расистка, расистко, мн. расистки. |
| садист - мн, садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. // прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки. |
| севаст - мн. севасти, м. Истор. Български болярин от XIII - XIV век. |
| сквася - сквасиш, мин. св. сквасих, мин. прич. сквасил, св. — вж. сквасвам. |
| страст - страстта, мн. страсти, ж. 1. Неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира; разпаленост. Говоря със страст. 2... |
| тераса - мн. тераси, ж. 1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. Излизам на терасата. Слънчева тераса. 2. Открита площадка на покр... |
| транс- - Първа съставна част на думи, която означава преминаване през или разположение зад нещо, напр. трансокеански, трансконтинентален, т... |
| украса - мн. украси, ж. 1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придад... |
| украся - украсиш, мин. св. украсих, мин. прич. украсил, св. — вж. украсявам. |
| фашист - мн. фашисти, м. Привърженик на фашизма.// прил. фашистки, фашистка, фашистко, мн. фашистки. |
| откося - откосиш, мин. св. откосих, мин. прич. откосил, св. — вж. откосявам. |
| отпуск - мн. отпуски, (два) отпуска, м. Отпуска. |
| оям се - оядеш се, мин. св. оядох се, мин. прич. оял се, св. — вж. ояждам се. |
| повест - повестта, мн. повести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа. |
| покося - покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам. |