----и--- - Намерени са 590 думи от търсенето |
провинен - провинена, провинено, мн. провинени, прил. Който се е провинил. Провинен ученик. |
прозирен - прозирна, прозирно, мн. прозирни, прил. През който могат да се видят предметите; прозрачен. |
проливен - проливна, проливно, мн. проливни, прил. За дъжд — много силен, който се лее; пороен. |
пропилея - пропилееш, мин. св. пропилях, мин. прич. пропилял, св. — вж. пропилявам. |
противен - противна, противно, мн. противни, прил. 1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище. 2. Вражески.... |
противо- - Първа съставна част на думи със значение противодействащ, пречещ, напр. противобългарски, противовъздушен, противозачатъчен, проти... |
профирен - профирна, профирно, мн. профирни, прил. Който има приятно кисел вкус. |
прочистя - прочистиш, мин. св. прочистих, мин. прич. прочистил, св. — вж. прочиствам. |
прочитен - прочитна, прочитно, мн. прочитни, прил. Който е за прочит. Прочитна литература. |
спедитор - мн. спедитори, (два) спедитора, м. Този, който от свое име, но за чужда сметка транспортира, препраща стоки; посредник в експедира... |
строител - строителят, строителя, мн. строители, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни. // прил. стройтел-ски, ст... |
токсичен - токсична, токсично, мн. токсични. прил. Който е свързан с действието на токсини. |
топлинен - топлинно, топлинна, мн. топлинни, прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател. • Топлинен удар. Болестно... |
топлинки - топлинка, ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа. |
утопичен - утопична, утопично, мн. утопични, прил. Който е неосъществим, химеричен. // същ. утопичност, утопичността, ж. • Утопичен социализъ... |
флотилия - мн. флотилии, ж. 1. Група военни кораби, които действат заедно в един воден басейн. 2. Малка група кораби. |
хроничен - хронична, хронично, мн. хронични, прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. Хронично заболява... |
двуличен - двулична, двулично, мн. двулични, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка. |
двуличие - само ед. Поведение, което се основава на неискреност, на прикрити зад добронамереност помисли; лицемерие. |
ерудиция - само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудици... |