---ъ- - Намерени са 128 думи от търсенето |
вътък - само ед.Нишки, които при тъкане се преплитат с основата. |
вятър - мн. ветрове, м.Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.// прил. вятърен... |
горък - горка, горко, мн. горки, прил.1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горки... |
гъвък - гъвка, гъвко, мн. гъвки, прил.Остар. Гъвкав. |
гълъб - мн. гълъби, (два) гълъба, м.Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна.// съ... |
дилър - мн. дилъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона ил... |
добър - добра, добро, мн. добри, прил. 1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек. 2. Който е из... |
докъм - предлог. За изразяване на приблизителна граница във времето. Ще бъда вкъщи докъм пет, после излизам. Бях вкъщи докъм пет, после из... |
дубъл - мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър. |
дълъг - дълга, дълго, мн. дълги, прил. 1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак. 2. Който има определена дължина.... |
екшън - 1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм. 2. Като същ., мн. екшъни, (два) е... |
жезъл - мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. |
жегъл - мн. жегли, (два) жегъла, м. Истор. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. |
жежък - жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг. 1. Много горещ, напечен. Жежък ден. 2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ. |
желъд - мн. желъди, (два) желъда, м. Жълъд. |
жълъд - мн. жълъди, (два) жълъда, м. Плод на дъб. |
зимъс - нареч. Разг. През зимата. |
зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател... |
зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
извън - предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с ... |