| ---т-- - Намерени са 316 думи от търсенето |
|---|
| контур - мн. контури, (два) контура, м. Външните очертания на фигура, образ. В мъглата личат само контурите на блоковете. Контур на лицето.... |
| кортеж - мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента. |
| кортик - мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял ко... |
| костен - костена, костено, мн. костени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче. |
| костюм - мн. костюми, (два) костюма, м. 1. Комплект горно мъжко или дамско облекло, който се състои от панталон и сако или пола и горна час... |
| ктитор - мн. ктитори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир. |
| лектор - мн. лектори, м. 1. Лице, което чете лекция. Лекторът застана пред аудиторията. 2. Преподавател във висше учебно заведение (обикн. ... |
| лустро - само ед. 1. Остар. Лак за лъскане на обувки. 2. Лъскавина, блясък. 3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум. |
| ментол - само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло. // прил. ментолов, ментолова, ментолово, мн. менто... |
| ментор - мн. ментори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник. // прил. менторски, менторска, менторско, мн. менторски. Менторски тон. |
| место- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазпол... |
| монтаж - само ед. 1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина. 2. Подбор и съединяване на р... |
| мостик - мн. мостици, (два) мостика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик. |
| мостра - мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец. // прил... |
| настоя - настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, се. — вж. настоявам. |
| оратор - мн. оратори, м. 1. Лице, което произнася реч. 2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво. // прил. ораторски, ораторска... |
| обител - обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител. |
| обятия - само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си. • Срещам с отворени обяти... |
| одитор - мн. одитори, м. Спец. В банковото дело — контрольор (счетоводител или счетоводна фирма), избран от акционерите да заверява докумен... |
| омитам - омиташ, несв. и омета, св.; какво. 1. Почиствам чрез метене; помитам. 2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. — омитам се... |