| ---р--- - Намерени са 317 думи от търсенето |
|---|
| сдържан - сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил. 1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си. 2. Резервиран, предпазлив, хладен. ... |
| скърцам - скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца. • Скърцам със зъби. 1. Въздържам се,... |
| смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич... |
| смъртен - смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен,... |
| стършел - мн. стършели, (два) стършела, м. Едро жилещо насекомо, подобно на оса, с опасна отрова. // прил. стършелов, стършелова, стършелово... |
| съградя - съградиш, мин. св. съградих, мин. прич. съградил, се. — вж. съграждам. |
| съкратя - съкратиш, мин. св. съкратих, мин. прич. съкратил, св. — вж. съкращавам. |
| съкруша - съкрушиш, мин. св. съкруших, мин. прич. съкрушил, св. — вж. съкрушавам. |
| съоръжа - съоръжиш, мин. св. съоръжих, мин. прич. съоръжил, св. — вж. съоръжавам. |
| съхраня - съхраниш, мин. св. съхраних, мин. прич. съхранил, св. — вж. съхранявам. |
| тътрузя - тътрузиш, мин. св. тътрузих, мин. прич. тътрузил, несв. Разг. Влача с усилие, мъкна. Едва тътрузеше краката си от умора. Тътрузя т... |
| увъртам - увърташ, несв. и увъртя, св. Разг. 1. Какво. Увивам, усуквам, завъртам, замотавам. Увъртам въжето около ръцете му. 2. Прен. Не каз... |
| удържам - удържаш, несв. и удържа, св. 1. Какво кого. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар. 2. Какво/кого. Едва усп... |
| умъртвя - умъртвиш, мин. св. умъртвих, мин. прич. умъртвил, св. — вж. умъртвявам. |
| усърден - усърдна, усърдно, мн. усърдни, прил. 1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач. 2. Който се извършва с усърдие.... |
| усърдие - само ед. 1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие. 2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява го... |
| хвъркам - хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам. |
| хвъргам - хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям. // същ. хвъргане, ср |
| хвъргач - мн. хвъргачи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач. |
| хвъркат - хвърката, хвъркато, мн. хвъркати, прил. Остар. 1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни. 2. Прен. Който се движи много бърз... |