| ---н- - Намерени са 275 думи от търсенето | 
|---|
| ръфна - ръфнеш, мин. св. ръфнах, мин. прич. ръфнал, св. — вж. ръфвам. | 
| ръчна - ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам. | 
| сгъна - сгънеш, мин. св. сгънах, мин. прич. сгънал, св. - вж. сгъвам. | 
| сърна - мн. сърни, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност... | 
| спъна - спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св. — вж. спъвам. | 
| съмне - мин. св. съмна, мин. прич. съмнало, св. — вж. съмва. | 
| сърне - мн. сърнета, ср. Малкото на сърната. // същ. умал. сърненце, мн. сърненца, ср. | 
| съхна - съхнеш, мин. св. съхнах и съхнах, мин. прич. съхнал и съхнал, несв. 1. Ставам сух, като губя влагата се. През лятото изпраните дре... | 
| тъмня - тъмниш, мин. св. тъмних, мин. прич. тъмнил, несв. Закривам светлината, правя да бъде тъмно. | 
| тъмно - само ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието. • По тъмно. 1. Много рано сутрин. 2. Много късно вечер. • По тъмно. 1. ... | 
| тътна - тътнеш, мин. св. тътнах, мин. прич. тътнал, несв. Издавам тътен. Планините тътнеха след гърма. | 
| цъфна - цъфнеш, мин. св. цъфнах, мин. прич. цъфнал, св. — вж. цъфвам. | 
| щъкна - щъкнеш, мин. св. щъкнах, мин. прич. щъкнал, св. - вж. щъкам. | 
| бронз - бронзът, бронза, само ед.1. Сплав от мед и калай или олово със златисто кафяв цвят.2. Прах или боя от тази сплав.// прил. бронзов. | 
| броня - мн. брони.1. Истор. В древността и Средновековието - метална дреха за предпазване на войните в бой.2. Здрава метална, стоманена об... | 
| видно - нареч.• Видно е. Вижда се, личи. Видно е,че авторът греши. | 
| гумно - мн. гумна, ср.Диал. Харман. | 
| звено - мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. ... | 
| икона - мн. икони, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на рел... | 
| клоня - клониш, мин. св. клоних, мин. прич. клонил, несв. 1. За слънце, път — насочвам се към някаква посока. Слънцето клони на запад. 2. ... |