---и--- - Намерени са 630 думи от търсенето |
наличен - налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари. |
наличие - само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване. |
намигам - намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам. |
намигна - намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам. |
намирам - намираш, несв. и намеря, св. 1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си. 2. Кого. Откривам някого... |
намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
напивам - напиваш, несв. и напия, св. 1. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни. Напих го с ракия. 2. Разг. Какво. Пия пръв от нещо.... |
напикая - напикаеш, мин. св. напиках, мин. прич. напикал, св. — вж. напикавам. |
напипам - напипаш, св. — вж. напипвам. |
напирам - напираш, несв. и напра, св. 1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза. 2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гър... |
напитка - мн. напитки, ж. Течност за пиене; питие. Спиртни напитки. Безалкохолни напитки. |
наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора. |
насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар. |
наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к... |
наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням. |
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас... |
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк... |
натикам - натикаш, св. — вж. натиквам. |