Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---ит-- - Намерени са 84 думи от търсенето
мъчител - мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителс...
пюпитър - мн. пюпитри, (два) пюпитъра, м. Наклонена поставка за книги, ноти и др.
събитие - мн. събития, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития.
съжител - съжителят, съжителя, мн. съжители, м. Човек, който живее на едно и също място с друг.
тъжител - тъжителят, тъжителя, мн. тъжители, м. Лице, което подава тъжба.
бонитет - (Heм. Bonitat по лат. bonitas, -atis 'доброкачественост')Агр. Условен показател за продуктивността на почва или горски у...
водител - водителят, водителя, мн. водители, м.Духовен, политически ръководител; предводител. Народни водители.
вомитив - (фр. vomitif)Фарм. Средство, предизвикващо повръщане.// прил. вомитивен.
коситба - мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.
комитет - мн. комитети, (два) комитета, м. 1. Изборен орган за ръководене на някаква дейност. Стачен комитет. 2. Спец. Държавно учреждение з...
коритар - коритарят, коритаря, мн. коритари, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво.
молител - молителят, молителя, мн. молители, м. Лице, което отправя молба.
монитор - мн. монитори, (два) монитора, м. 1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефо...
носител - носителят, носителя, мн. носители, м. 1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус. 2. Човек, който има отличие, награда или ...
оплитам - оплиташ, несв. и оплета, св.; какво. 1. Плета около нещо; изплитам, плета докрай. Оплете дамаджаната. Ще му оплета едни ръкавици. ...
излитам - излиташ, несв. и излетя, св. 1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се ...
изпитам - изпиташ, св. — вж. изпитвам.
изритам - изриташ, св. — вж. изритвам.
капитал - мн. капитали, (два) капитала, м. 1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използван...
капитан - мн. капитани, м. 1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат до...
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: