---ен - Намерени са 147 думи от търсенето |
резен - мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма). |
речен - речна, речно, мн. речни, прил. 1. Който се отнася до река. Речно корито. Речно дъно. 2. Който се намира в река. Речни камъни. Речн... |
решен - решена, решено, мн. решени, прил. Който се е решил, осмелил се е. При такива обстоятелства човек е решен на всичко. |
рибен - рибена, рибено, мн. рибени, прил. 1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле. 2. Който се добива от риба или се прави... |
силен - силна, силно, мн. силни, прил. 1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек. 2. Който е значителен по степен на проя... |
селен - само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др. |
серен - сярна, сярно, мн. серни, прил. Който се отнася до сяра или съдържа сяра. Серен двуокис. |
сетен - сетна, сетно, мн. сетни, прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх. |
ситен - ситна, ситно, мн. ситни, прил. 1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар. 2. Разг. Малък, ... |
сияен - сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка. // същ. си... |
телен - телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. Телена ограда. |
тилен - тилна, тилно, мн. тилни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег. |
терен - мн. терени, (два) терена, м. 1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен. 2. Само ед. Външен вид на... |
тесен - тясна, тясно, мн. тесни, прил. 1. Който е с малка ширина. Тесен проход. Тесен коридор. 2. Който е с малко жизнено пространство. Тя... |
техен - тяхна, тяхно, мн. техни, крат. им, притеж. мест. 1. Който принадлежи на тях или се отнася до тях. Техните деца пораснали. Това не ... |
течен - течна, течно, мн. течни, прил. 1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. 2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твъ... |
тюлен - мн. тюлени, (два) тюлена, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците. // прил. тюленов, тюленова, тюле... |
хищен - хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животн... |
ценен - ценна, ценно, мн. ценни, прил. 1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза. 2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. ... |
чинен - чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си. |