Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-------- - Намерени са 4860 думи от търсенето
отзивчив - отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив ...
откритие - мн. открития, ср. 1. Откриване. 2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустано-вено нещо. Интересно откритие.
откровен - откровена, откровено, мн. откровени, прил. 1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен. 2. Който не съдържа т...
отличник - мн. отличници, м. 1. Учещ, който има отличен успех. 2. Първенец.
отрезвея - отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам.
отрезнея - отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам.
отривист - отривиста, отривисто, мн. отривисти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч.
отсрещен - отсрещна, отсрещно, мн. отсрещни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг.
оттеглям - оттегляш, несв. и оттегля, св. 1. Какво/ кого. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си. 2. Какво. Отказвам се от нещо нап...
отцепник - мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация. // прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. от...
отчетлив - отчетлива, отчетливо, мн. отчетливи, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас. // същ. отчетливост, отчетливостта, ж.
отчетник - мн. отчетници, м. Служител, който се занимава с отчетност.
отшелник - мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от друг...
охолство - само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство.
оценител - оценителят, оценителя, мн. оценители, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка.
очевиден - очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.
очевидец - мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.
очеркист - мн. очеркисти, м. Писател или журналист, който пише очерци.
побоя се - побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се.
подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: