--р-- - Намерени са 359 думи от търсенето |
огрев - само ед. Топливо. Дърва за огрев. |
огрея - огрееш, мин. св. огрях, мин. прич. огрял, св. — вж. огрявам. |
израз - мн. изрази, (два) израза, м. 1. Съчетание от думи или кратко изречение. Спомням си един израз от книга. Народен израз. Груб израз.... |
карам - караш, несв. 1. Кого/какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит. 2. Ка... |
курна - мн. курни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с ... |
карат - мн. карати, (два) карата, м. 1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г. 2. Мярка за чистота на златото, която може ... |
карма - само ед. 1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване. 2. Разг. Съдба, ... |
карта - мн. карти, ж. 1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, ез... |
кирка - мн. кирки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръ... |
кураж - само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж. |
курва - мн. курви, ж. Жена, която живее развратно. |
ларва - мн. ларви, ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен нач... |
марля - мн. марли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др. |
мараш - само ед. Диал. Запуснато лозе. |
марда - мн. марди, ж. 1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока. 2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак. 3. Прен. Пренебр. Бавен... |
марка - мн. марки, ж. 1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка. 2. Търговски знак върху стока... |
мерак - мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мера... |
мерач - мн. мерачи, м. 1. Човек, който измерва. 2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва. |
мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени... |
мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |