--р-- - Намерени са 359 думи от търсенето |
чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който
учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
чорба - мн. чорби, ж. 1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба. 2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от... |
шарка - мн. шaрки, ж. 1. Нарисувана, оцветена, шита, щампована и др. фигура. Пъстри шарки на рокля.2. Разг. Цвят, боя. |
шаран - мн. шарани, (два) шарана, м. 1. Вид сладководна риба с едри люспи, която живее в блатисти води. Едър шаран. 2.Прен. Пренебр. Човек... |
шарен - шарена, шарено, мн. шарени, прил. 1.Който е в различни цветове; пъстър. Шарено елече. 2.Разг. Който не е еднороден по състав; смес... |
шурна - шурнеш, мин. св. шурнах, мин. прич. шурнал, св. — вж. шурвам. |
щерка - мн. щерки, ж. Разг. Дъщеря. |
щурав - щурава, щураво, мн. щурави, прил. Щур. // нареч. щураво. |
отред - мн. отреди, (два) отреда, м. 1. Специална войскова група. Партизански отред. 2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отре... |
отрез - мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка. |
отрия - отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отрил, св. — вж. отривам. |
отрок - мн. отроци, м. 1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България. 2. Остар. Новородено дете. // същ. умал. отроче, мн. от... |
отряд - мн. отряди, (два) отряда, м. Отред. |
порив - мн. пориви, (два) порива, м. 1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив. 2. Внезапно усилване на вя... |
перон - мн. перони, (два) перона, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с пос-рещ... |
пиро- - Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричеств... |
пиров - пирова, пирово, мн. пирови, прил. • Пирова победа. Успех, получен след много жертви; по-скоро поражение, загуба. |
пирон - мн. пирони, (два) пирона, м. Гвоздей. |
поред - нареч. Един след друг, без да се променя реда. |
порой - пороят, пороя, мн. порои, (два) пороя, м. 1. Силен, буен поток след дъжд. 2. Само ед. Силен дъжд. |