--о--- - Намерени са 262 думи от търсенето |
феодал - мн. феодали, м. Крупен земевладелец през феодализма. // прил. феодален, феодална, феодално, мн. феодални. Федално владение. |
хвойна - мн. хвойни, ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове. // прил. хвойнов, хвойнова, хвойново, мн. хвойнов... |
хлопам - хлопаш, несв. 1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам. Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра. 2. Р... |
хлопка - мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар. |
хлопна - хлопнеш, мин. св. хлопнах, мин. прич. хлопнал, св. — вж. хлопвам. |
ядосам - ядосаш, св. - вж. ядосвам. |
ядосан - ядосана, ядосано, мн. ядосани, прил. 1.Който е обхванат от яд; сърдит, озлобен. 2.Който изразява яд. |
особен - особена, особено, мн. особени, прил. 1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение. 2. Значителен, отличителен... |
отопля - отоплиш, мин. св. отоплих, мин. прич. отоплил, св. — вж. отоплявам. |
оформя - оформиш, мин. св. оформих, мин. прич. оформил, св. — вж. оформявам. |
охолен - охолна, охолно, мн. охолни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот. // същ. охолност, охолността, ж. |
прочит - само ед. Прочитане. Книги за прочит. Различен прочит. Втори прочит. |
пионер - мн. пионери, м. 1. Човек, който пръв прониква в някаква територия. 2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в к... |
плоден - плодна, плодно, мн. плодни, прил. 1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка. 2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна з... |
плодов - плодова, плодово, мн. плодови, прил. Който е приготвен от плод. Плодов сок. Плодова салата. Плодова ракия. |
поощря - поощриш, мин. св. поощрих, мин. прич. поощрил, св. — вж. поощрявам. |
пробег - мн. пробези, (два) пробега, м. 1. Само ед. Разстояние, което изминава едно транспортно средство за определено време. 2. Спортно съ... |
пробив - само ед. 1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба. 2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Прео... |
пробия - пробиеш, мин. св. пробих, мин. прич. пробил, св. — вж. пробивам. |
пробой - пробоят, пробоя, мн. пробой, (два) пробоя, м. 1. Пробита дупка; пробив. Пробой на лодка. 2. Инструмент за пробиване на дупки в твъ... |