--о--- - Намерени са 262 думи от търсенето |
овощар - овощарят, овощаря, мн. овощари, м. Човек, който отглежда овошки и/или продава плодовете им. // прил. овощарски, овощарска, овощарс... |
овощен - овощна, овощно, мн. овощни, прил. 1. В който има овошки. Овощна градина. 2. Който ражда овощия. Ябълката е овощно дърво. 3. Който ... |
овощия - само мн. Плодове, които се употребяват за храна — ябълки, круши, кайсии, сливи и др. |
оголея - оголееш, мин. св. оголях, мин. прич. оголял, св. — вж. оголявам. |
озобам - озобаш, св. — вж. озобвам. |
околен - околна, околно, мн. околни, прил. 1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой. 2. Който минава около нещо; стр... |
окопая - окопаеш, мин. св. окопах, мин. прич. окопал, св. — вж. окопавам. |
оловен - оловна, оловно, мн. оловни, прил. 1. Който съдържа олово. Оловен окис. 2. Направен от олово. Оловен войник. 3. Свързан с производс... |
омоним - мн. омоними, (два) омонима, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение. |
омотая - омотаеш, мин. св. омотах, мин. прич. омотал, св. — вж. омотавам. |
омофон - мн. омофони, (два) омофона, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има раз... |
оповия - оповиеш, мин. св. опових, мин. прич. оповил, св. — вж. оповивам. |
опорен - опорна, опорно, мн. опорни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка. |
опошля - опошлиш, мин. св. опошлих, мин. прич. опошлил, св. — вж. опошлявам. |
просба - мн. просби, ж. Остар. Молба. |
пионка - мн. пионки, ж. 1. Шахматна фигура — пешка. 2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредих... |
пломба - мн. пломби, ж. 1. Твърд пълнеж, с който се затваря отвор в болен зъб. Златна пломба. 2. Оловна плочка с кръгла форма, върху коя-тб... |
плочка - мн. плочки, ж. 1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница. 2. Малка керамична п... |
площад - мн. площади, (два) площада, м. Голямо и равно незастроено място в селище, от което започват много улици. Градски площад. |
провал - мн. провали, (два) провала, м. 1. Пълен неуспех в някаква дейност. Претърпявам провал. 2. Предателство в нелегална организация. |