| --н--- - Намерени са 216 думи от търсенето |
|---|
| панама - само ед. 1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна. 2. Вид памучен плат на малки квадратчета, кой... |
| пангар - мн. пангари, (два) пангара, м. 1. Място в църква, където се продават свещи. 2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи. |
| пандиз - мн. пандизи, (два) пандиза, м. Разг. и Жарг. Затвор. |
| паника - само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без ... |
| паница - мн. паници, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене. • За паница леща. Срещу нищожно възнаграж... |
| понеса - понесеш, мин. св. понесох, мин. прич. понесъл, св. — вж. понасям. |
| понеча - понечиш, мин. св. понечих, мин. прич. понечил, св. — вж. понечвам. |
| понижа - понижиш, мин. св. понижих, мин. прич. понижил, св. — вж. понижавам. |
| понуда - мн. понуди, ж. 1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете. 2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна. 3. ... |
| ранина - само ед. • На ранина. В ранни зори, в много ранна утрин. |
| раница - мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба. |
| раншен - раншна, раншно, мн. раншни, прил. Предишен. По-раншната работа я остави. |
| рунтав - рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче. |
| синкав - синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач. |
| санким - част. Разг. 1. В края на краищата; и така. Санким всичко стана на нейната. 2. Нима, какво от това, чунким, да не би да. Санким не ... |
| сантал - само ед. Сандалово/санталово дърво. |
| сантим - мн. сантими, (два) сантима, м. 1. Остар. Дребна монета, стотинка. 2. Разг. Сантиметър. • До сантим. До стотинка, до край. Ще ти из... |
| синева - само ед. 1. Синьо пространство, синя повърхност. 2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през... |
| синина - мн. синини, ж. 1. Само ед. Син цвят. 2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Крак... |
| сонант - мн. сонанти, (два) сонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка. |