--н--- - Намерени са 216 думи от търсенето |
обновя - обновиш, мин. св. обнових, мин. прич. обновил, св. — вж. обновявам. |
огневи - огнева, огнево, мн. огневи, прил. Спец. Който е свързан със стрелба. Огнева точка. • Огнева линия. Място на бойното поле, където с... |
огниво - мн. огнива, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък. |
огнище - мн. огнища, ср. 1. Място, където се пали огън. Пламъкът на огнището осветяваше цялата стая. 2. Прен. Бащин дом, родна къща. 3. Пре... |
означа - означиш, мин. св. означих, мин. прич. означил, св. — вж. означавам. |
изнеса - изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изнесъл, св. — вж. изнасям. |
изнижа - изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изнизал, св. — вж. изнизвам. |
каната - мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца. |
канава - само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на с... |
канапе - мн. канапета, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души. |
канара - мн. канари, ж. 1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари. 2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара ч... |
канела - само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарст... |
канкан - само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени. |
кански - нареч. • Пищя кански. Пищя силно, про-низително. |
кантар - мн. кантари, (два) кантара, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара. // същ. умал. кантарче, мн. кантарче... |
кинжал - мн. кинжали, (два) кинжала, м. Кама, нож; ханджар. |
кянкам - кянкаш, несв. Разг. 1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора. 2. Прен. Пренебр. Говоря тихо, монотонно, нер... |
ланцет - мн. ланцети, (два) ланцета, м. Спец. 1. В медицината — островърх двуостър хирургически нож. 2. Малко ножче за изглаждане и почиств... |
линкам - линкаш, несв. Диал. Ходя насам-натам, щурам се, блъскам се. |
мантия - мн. мантии, ж. 1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи. 2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, коя... |