| --м-- - Намерени са 156 думи от търсенето |
|---|
| ромон - само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под. |
| темпо - само ед. 1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо. 2. Темп. // прил. темпов, темпова, темпов... |
| тумор - мн. тумори, (два) тумора, м. Спец. Разрастване на тъкан без физиологично предназначение за организма. |
| хомот - мн. хомоти, (два) хомота, м. 1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем. 2. П... |
| хумор - само ед. 1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях.... |
| бумтя - бумтиш, бумтях, бумтял.Издавам силен, тътнещ шум, грохот. Оръдията бумтят. Моторът бумти. Огънят бумти. Водата пада и бумти. Гласъ... |
| кумец - мн. кумци, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости. |
| кумир - мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и ... |
| кумис - само ед. Питие от ферментирало ко-билешко мляко, разпространено в Централна Азия. |
| мумия - мн. мумии, ж. 1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия. 2. Прен. Много слаб и сух чо... |
| румен - румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена ... |
| сумтя - сумтиш, мин. св. сумтях, мин. прич. сумтял, несв. 1. Дишам шумно през носа. 2. Прен. За човек — дишам шумно поради гняв, ярост, си... |
| тумтя - тумтиш, мин. св. тумтях, мин. прич. тумтял, несв. Издавам тъп, приглушен звук. |
| шумен - шумна, шумно, мн. шумни, прил.1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора2. Който е изпълнен или съпроводен с ш... |
| шумтя - шумтиш, мин. св. шумтях, мин. прич. шумтял, несв. Остар. Шумоля. |
| гемия - мн. гемии, ж. Разг.Неголям кораб с платна.• Потънали му гемиите. Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа. |
| демек - част. Разг. Значи, тоест, сиреч. |
| димен - димна, димно, мн. димни, прил. 1. Който се състои от дим. Димен облак. 2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение. • Димн... |
| земе- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др. |
| земен - земна, земно, мн. земни, прил. 1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита. 2. Който се отнася до сушата. Земни пътища. 3. ... |