| --и- - Намерени са 110 думи от търсенето |
|---|
| един - една, едно, мн. едни, числ. 1. Числото 1. 2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен... |
| език - мн. езици, (два) езика, м. 1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и... |
| екип - мн. екипи, (два) екипа, м. 1. Спортен отбор. 2. Група от различни специалисти, натоварени временно за извършване на обща работа. Т... |
| елит - само ед. 1. Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др. 2. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при с... |
| емир - мн. емири, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла. |
| емиш - само ед. Разг. Плодове (като цяло). Обичам емиш. |
| епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения. |
| етил - само ед. Спец. В химията — едновален-тен въглеводороден остатък, който не съществува в свободно състояние. // прил. етилов, етилов... |
| ефир - само ед. Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира. |
| неин - нейна, нейно, мн. нейни, крат. и, притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко сел... |
| сеир - мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие. • Гледам сеир/сеира на някого. Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно ... |
| чеиз - мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си. |
| бриз - бризът, бриза, мн. бризи.Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата а през нощта - обратно. |
| брич - бричът, брича, само ед. или бричове само мн.Вид панталони, широки до коленете а надолу съвсем тесни, които обикн. се носят с ботуш... |
| бриг - (англ. brig, съкр. от brigantin)Мор. Двумачтов военен кораб. |
| вбия - вбиеш, вбих, вбил.- вж. вбивам. |
| впия - впиеш, мин. св. впих, мин. прич. впил.— вж. впивам. |
| вшия - вшиеш, мин. св. вших, мин. прич. вшил, св.— вж. вшивам. |
| гнил - гнила, гнило, мн. гнили, прил.1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.2. Прен. Който е стигн... |
| гния - гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.... |