| --а-------- - Намерени са 103 думи от търсенето |
|---|
| прабългарка - мн. прабългарки, ж. Жена прабългарин. |
| правоъгълен - правоъгълна, правоъгълно, мн. правоъгълни, прил. Който е с поне един прав ъгъл. Правоъгълен триъгълник. |
| практицизъм - само ед. Деловитост, практическо отношение към нещо. Проява на практицизъм. |
| съавторство - мн. съавторства, ср. Съвместно авторство. |
| хвалипръцко - мн. хвалипръцковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко. |
| ирационален - ирационална, ирационално, мн. ирационални, прил. 1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен. 2. Спец. В математиката — за... |
| красноречив - красноречива, красноречиво, мн. красноречиви, прил. 1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор. 2. Прен. Който е ясен, ясн... |
| краткотраен - краткотрайна, краткотрайно, мн. краткотрайни, прил. Който трае кратко. Краткотрайна операция. |
| красноречие - само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат. |
| мракобесник - мн. мракобесници, м. Противник на прогреса и просветата. |
| озаглавявам - озаглавяваш, несв. и озаглавя, св.; какво. Слагам заглавие. Как озаглави новата си книга? |
| овакантявам - овакантяваш, несв. и овакантя, св.; какво. Освобождавам работно място или заеман пост. Овакантявам длъжността заместник-директор. |
| окарикатуря - окарикатуриш, мин. св. окарикатурих, мин. прич. окарикатурил, св. — вж. окарикатурявам. |
| омаскарявам - омаскаряваш, несв. и омаскаря, св.; кого. Разг. Правя на маскара; посрамвам. Омаскари родителите си. |
| опасявам се - опасяваш се, несв. Изпитвам опасения; боя се, страхувам се. Опасявам се, че няма да успеем. |
| ораторствам - ораторстваш, несв. Ирон. Държа се като оратор; говоря обширно. |
| квазинаучен - квазинаучна, квазинаучно, мн. квазинаучни, прил. Който претендира за научност, но му липсват необходимите качества. |
| квартирувам - квартируваш, несв. Наемам квартира, настанен съм на квартира. |
| неадекватен - неадекватна, неадекватно, мн. неадекватни, прил. 1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен. 2. Който не съответства на оби... |
| нрави ми се - мин. св. нрави ми се, мин. прич. нравил ми се, несв. Харесва ми се. |