Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
свикна - свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам.
свинар - свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари.
свирам - свираш, несв. и свра, св.; какво/кого. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа. — свирам...
свирач - мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички...
свирка - мн. свирки, ж. 1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка. 2. Приспособление, с помощта на което се свири за дав...
свирна - свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам.
свитка - мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта. • Свитки ми излизат от очите. Изпитвам много ...
свлека - свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам.
сводка - сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.
сврака - мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. // прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака...
сгледа - мн. сгледи, ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка.
сграбя - сграбиш, мин. св. сграбих, мин. прич. сграбил, св. — вж. сграбвам.
сграда - мн. сгради, ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра.
сгреша - сгрешиш, мин. св. сгреших, мин. прич. сгрешил, св. — вж. сгрешавам.
сдавям - сдавяш, несв. и сдавя, св.; какво. Боричкам се, като душа (за кучета, вълци и др.). Вълкът сдави овцата. — сдавям се/сдавя се. Оби...
сделка - мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др.). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сд...
сдружа - сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам.
севаст - мн. севасти, м. Истор. Български болярин от XIII - XIV век.
седало - мн. седала, ср. Остар. Седалка.
седлая - седлаеш, мин. св. седлах, мин. прич. седлал, несв.; какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: