| ----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| учкур - мн. учкури, (два) учкура, м. Остар. Връв, с която се стягат гащи. |
| учтив - учтива, учтиво, мн. учтиви, прил. 1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен. 2. Който изразява любезност, внимание. Уч... |
| учудя - учудиш, мин. св. учудих, мин. прич. учудил, св. — вж. учудвам. |
| уязвя - уязвиш, мин. св. уязвих, мин. прич. уязвил, св. — вж. уязвявам. |
| уясня - уясниш, мин. св. уясних, мин. прич. уяснил, св. — вж. уяснявам. |
| фикус - мн. фикуси, (два) фикуса, м. Декоративно вечнозелено растение с големи месести елипсовидни листа. |
| флуид - мн. флуиди, м. 1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства). 2. Според спиритистите — биологична сила, която изтич... |
| фуния - мн. фунии, ж. 1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния. 2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, уд... |
| фурия - мн. фурии, ж. 1. В римската митология — богиня на отмъщението. 2. Прен. Необуздаема природна стихия. Фурията фучи навън. 3. Прен. ... |
| хрущя - хрущиш, мин. св. хрущях, мин. прич. хрущял, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. Костилките хрущяха ... |
| хулен - хулна, хулно, мн. хулни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи. |
| чибук - мн. чибуци, (два) чибука, м. Вид лула с дълга тръба. |
| чифут - мн. чифути, м. Остар. Пренсбр. Евреин. |
| чугун - само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се... |
| чуден - чудна, чудно, мн. чудни. 1. Който е особен, странен и буди недоумение. 2. Който буди възхищение. 3. За качество - който се проявяв... |
| чунки - част. Разг. Чунким. |
| чутен - чутна, чутно, мн. чутни, прил. Поетично. Чутовен. // нареч. чутно. |
| чучул - мн. чучули, (два) чучула, м. 1. Група по-дълги пера на главата на птица. 2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни. |
| чучур - мн. чучури, (два) чучура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор. |
| шумен - шумна, шумно, мн. шумни, прил.1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора2. Който е изпълнен или съпроводен с ш... |