-о-- - Намерени са 187 думи от търсенето |
гоня - гониш, мин. св. гоних, мин. прич. гонил, несв.1. Кого/какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката.2. Кого/какво. П... |
горд - горда, гордо, мн. горди, прил.1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. Горд човек.2. Който и... |
горе - нареч.1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!... |
горя - гориш. мин. св. горях, мин. прич. горял, несв.1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. Избухна пожар, дърветата... |
гост - гостът, госта, мн. гости, м.1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски... |
готи - (лат. gotones)Германски народ, често нападал Римската империя. |
доде - нареч. и съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нива... |
доен - дойна, дойно, мн. дойни, прил. Който дава мляко, който може да се дои. Дойна крава. • Дойна крава. Разг. Богат човек, който е пост... |
долу - нареч. 1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница. 2. По-натат... |
дори - част. 1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка о... |
дост - достът, доста, мн. лостове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него. |
дояч - мн. доячи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.). |
зобя - зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб. |
зоо- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др. |
зори - мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се |
йога - само ед. 1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самов... |
йота - Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в. |
кожа - мн. кожи, ж. 1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем. 2. Тази обвивка ... |
коки - само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни. |
кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и... |