-о-и- - Намерени са 39 думи от търсенето |
бодил - мн. бодили, (два) бодила, м.Трънливо растение; бурен. |
болид - (фр. bolide по гр. bolis, -idos 'метателно копие')1. Астрон. Голям ярък метеорит с дълга следа и понякога придружен от г... |
готин - готина, готино, мн. готини, прил.Жарг. Хубав, приятен. |
добив - мн. добиви, м. 1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа. 2. Нещо, което е добито. Високи добиви. |
добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |
допир - само ед. 1. Пряк физически контакт с пръсти или с тяло; докосване, допиране. Страхувам се от допир с него. 2. Прен. Пряка връзка, ... |
досие - мн. досиета, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полице... |
еолит - само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия. |
зодия - мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен... |
колие - мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък. |
колит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит. |
комик - мн. комици, м. 1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик. 2. Разг. Човек, който умее да разсми... |
комин - мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. К... |
копие - мн. копия, ср. 1. Истор. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам е копие. 2. Спортен уред — дълга пръчка с остъ... |
кория - мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо. |
кочия - мн. кочии, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия. |
молив - мн. моливи, (два) молива, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи. //... |
момин - момина, момино, мн. момини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка. • Момина сълза. Пролетно пвете... |
мотив - мн. мотиви, (два) мотива, м. 1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство. 2. Доказателство, довод в полза н... |
носия - мн. носии, ж. Традиционно народно облекло, характерно за дадена област. Добруджанска носия. |