| -к---- - Намерени са 73 думи от търсенето |
|---|
| скарам - скараш, св. — вж. скарвам. |
| скаран - скарана, скарано, мн. скарани, прил. 1. Който е влоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не ... |
| скатая - скатаеш, мин. св. скатах, мин. прич. скатал, св. — вж. скатавам. |
| скачам - скачаш, несв. и скоча, св. 1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два... |
| сквася - сквасиш, мин. св. сквасих, мин. прич. сквасил, св. — вж. сквасвам. |
| скимва - ми (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и скимне ми, св.; безл. Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя... |
| скитам - скиташ, несв. Обикн. пренебр. Ходя на различни места, в различни страни без определена цел или причина; странствам, бродя, пилея с... |
| сключа - сключиш, мин. св. сключих, мин. прич. сключил, св. — вж. сключвам. |
| скован - скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл. // същ. скованост, скованостт... |
| скокна - скокнеш, мин. св. скокнах, мин. прич. скокнал, св. — вж. скоквам. |
| скучая - скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ... |
| украса - мн. украси, ж. 1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придад... |
| украся - украсиш, мин. св. украсих, мин. прич. украсил, св. — вж. украсявам. |
| шкарто - само ед. Негодна за употреба стока. |
| шкурка - мн. шкурки. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал. |
| склоня - склониш, мин. св. склоних, мин. прич. склонил, св. — вж. скланям. |
| склопя - склопиш, мин. св. склопих, мин. прич. склопил, св. — вж. склопвам. |
| сконто - само ед. 1. Отстъпка. 2. Спец. Отстъпка в цената на стока. 3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при ... |
| скопец - мн. скопци, м. Скопен мъж. |
| скопос - м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък. // прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни. |