-и-- - Намерени са 153 думи от търсенето |
лице - мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното съст... |
миещ - миеща, миещо, мн. миещи, прил. Който мие, който може да мие. • Миещи се тапети. Тапети със синтетично покритие, които могат да се ... |
нине - нареч. Остар. Сега. |
пике - само ед. Вид памучна тъкан с релефни фигури. |
пиле - мн. пилета, ср. 1. Малкото на кокошката. Кокошката измъти десет пилета. 2. Млада кокошка. 3. Малкото на птица; птиче. 4. Прен. Обр... |
тире - мн. тирета, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта. |
фиде - само ед. Сухи тестени пръчици, понякога навити на топка, които се използват в приготвянето на супи. |
филе - мн. филета, ср. 1. Крехко и сочно месо покрай гръбнака на животно; рибица. Изсушено филе. Свинско филе. 2. Обезкостено месо. Филе ... |
чиле - мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле. |
шише - мн. шишета, ср.1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в... |
шиле - мн. шилета. Разг. Голямо агне (до една година). //прил.шилешки. |
бивш - бивша, бивше, мн. бивши.Който е бил, който е съществувал по-рано; предишен, някогашен. |
бинт - бинтът, бинта, мн.бинтове, (два) бинта.Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани. |
бияч - мн. биячи, м.1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.3. Разг. Бор... |
видя - видиш, мин. св. видях, мин. прич. видял, св.— вж. виждам. |
винт - винтът, винта, мн. винтове, (два) винта.1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; ... |
виня - виниш, виних, винил.Смятам за виновен, приписвам вина. |
виря - вириш, мин. се. вирих, мин. прич. вирил, несв.; какво.Издигам, изправям и държа в това положение. |
висш - висша, висше, мн. висши. прил.Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство... |
вися - висиш, мин. св. висях, мин. прич. висял, несв.1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжет... |