Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-е-- - Намерени са 162 думи от търсенето
сеяч - мн. сеячи, м. Човек, който сее.
тебе - — вж. ти.
тези - — вж. този.
теле - мн. телета и телци, ср. 1. Малкото на крава. Кафяво теле. 2. Прен. Разг. Грубо. Глупав човек. // същ. умал. теленце, мн. теленца, ...
теме - мн. темета, ср. Горната и задната част на човешка глава. Голо теме. Удар по темето. // прил. теменен, теменна, теменно, мн. теменн...
темп - темпът, темпа, мн. темпове, (два) темпа, м. 1. Спец. В музиката — темпо. 2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове...
тепе - мн. тепета, ср. Диал. Хълм, възвишение. Часовниковата кула в Пловдив е на тепето.
терк - теркът, терка, мн. теркове, (два) терка, м. Остар. 1. Образец, модел, калъп. 2. Еталон за кройка. Шия по терк. 3. Прен. Разг. Особ...
тест - тестът, теста, мн. тестове, (два) теста, м. 1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест. 2. З...
хеле - нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те.
цент - центът, цента, мн. центове, (два) цента, м. Монета в САЩ и други страни, равна на една стотна от долара или гулдена.
цедя - цедиш, мин. св. цедих, мин. прич. цедил, несв. 1. Какво. Пропускам течност през цедка, за да отделя примесите или гъстата част. Це...
целя - целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; какво/кого. Стремя улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника. — целя се...
ценз - цензът, ценза, мн. цензове, (два) ценза.1. Изискване за образование или трудов стаж при заемане на някаква длъжност. Нямам ценз з...
ценя - цениш, мин. св. цених, мин. прич. ценил, несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност.
цепя - цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.; какво. 1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за о...
церя - цериш, мин. св. церих, мин. прич. церил. несв. Разг. Лекувам. — церя се. Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител.
цеце - неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце.
чеиз - мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.
чене - мн. ченета, ср. Разг. Челюст.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: