| -а------ - Намерени са 1172 думи от търсенето |
|---|
| разценка - мн. разценки, ж. Установена цена за заплащане на единица работа, услуга или др.; тарифа. Имат добри разценки. |
| разчекна - разчекнеш, мин. св. разчекнах, мин. прич. разчекнал, св. — вж. разчеквам. |
| разчистя - разчистиш, мин. св. разчистих, мин. прич. разчистил, св. — вж. разчиствам. |
| разчитам - разчиташ, несв. и разчета, св.; какво. 1. Прочитам нещо, което трудно се вижда или което е написано с непознати знаци. Разчетох на... |
| разчленя - разчлениш, мин. св. разчлених, мин. прич. разчленил, св. — вж. разчленявам. |
| разчорля - разчорлиш, мин. св. разчорлих, мин. прич. разчорлил, св. — вж. разчорлям. |
| разшавам - разшаваш, св.; какво/кого. Правя да започне да се движи; раздвижвам, размърдвам. — разшавам се. Разг. Започвам да се движа; раздви... |
| разшивам - разшиваш, несв. и разшия, св.; какво. Развалям нещо ушито, зашито; разпорвам. Разших роклята. Разших копчето. |
| разюздан - разюздана, разюздано, мн. разюздани, прил. 1. Недисциплиниран, непокорен, необуздан, разхайтен, своеволен, разпасан. Разюздан хлап... |
| разяждам - разяждаш, несв. и разям, св. 1. Какво. За насекомо, червей и др. — ям отвътре, като правя дупки, та развалям, унищожавам; преяждам... |
| разям се - разядеш се, мин. св. разядох се, мин. прич. разял се, св. — вж. разяждам се. |
| ракиджия - мн. ракиджии, м. 1. Човек, който произвежда ракия. 2. Човек, който обича да пие ракия. |
| раковина - мн. раковини, ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др. • Ушна раковина. Външната видима част на ухото, която наподобява раков... |
| рамкирам - рамкираш, несв. и св. Поставям в рамка (във 2 и 3 знач.); ограждам. |
| рапсодия - мн. рапсодии, ж. Инструментална музикална творба върху фолклорни мотиви. |
| расистка - мн. расистки, ж. Жена расист. |
| растение - мн. растения, ср. Неподвижно закрепен организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха посредством корен, с... |
| саксофон - мн. саксофони, (два) саксофона, м. Меден духов музикален инструмент. |
| салфетка - мн. салфетки, ж. 1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване ... |
| саботьор - мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. // прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски. |