| -а------ - Намерени са 1172 думи от търсенето |
|---|
| напъпвам - напъпваш, несв. и напъпя, св. За растение — пускам пъпки. Розата напъпи пак. |
| напъплям - напъпляш, несв. и напъпля, св.; какво: кого. С пъплене се придвижвам върху нещо, на-лазвам. Мравки напъплиха сладкото. |
| напътвам - напътваш, несв. и напътя, св.; кого. 1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого. 2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам... |
| напъхвам - напъхваш, несв. и напъхам, св.; какво/ кого. 1. Пъхам със сила, докрай. Напъхах ръката си под шкафа. 2. Пъхам небрежно, без ред. Н... |
| наръбвам - наръбваш, несв. и наръбя, св.; какво. 1. Правя ръб, поръбвам. 2. Правя нещо да има неравен, назъбен или вълнист край. |
| наръгвам - наръгваш, несв. и наръгам, св.; кого/ какво. 1. Пробождам, намушквам. Наръга го с ножа си. 2. Разг. Натиквам, набутвам. |
| наръсвам - наръсваш, несв. и наръся, св.; какво/ кого. 1. Напръсквам с вода. Наръсих цветята в градината. 2. Посипвам. Наръсих хляба с шарена... |
| наръфвам - наръфваш, несв. и наръфам, св.; какво. С ръфане разкъсвам нещо. Кучето наръфа парчето месо. |
| наръчник - мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за млад... |
| наскърбя - наскърбиш, мин. св. наскърбих, мин. прич. наскърбил, св. — вж. наскърбявам. |
| настъпям - настъпяш, несв. Настъпвам. |
| настървя - настървиш, мин. св. настървих, мин. прич. настървил, св. — вж. настървявам. |
| настържа - настържеш, мин. св. настъргах, мин. прич. настъргал, св. — вж. настъргвам. |
| насъбера - насъбереш, мин. св. насъбрах, мин. прич. насъбрал, св. — вж. насъбирам. |
| насъскам - насъскаш, св. — вж. насъсквам. |
| натъквам - натъкваш, несв. и натъкна, св.; какво. Набождам, набивам. Натъкнаха го на кол. — натъквам се/ натъкна се. 1. На какво/на кого. Нео... |
| натъртен - натъртена, натъртено, мн. натъртени, прил. 1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове. 2. Прен. На който се набляга. //... |
| нахвърля - нахвърлиш, мин. св. нахвърлих, мин. прич. нахвърлил, св. — вж. нахвърлям. |
| нахълтам - нахълташ, св. — вж. нахълтвам. |
| нащърбен - нащърбена, нащърбено, мн. нащърбени, прил. 1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож. 2. Прен. За Луната — ... |