| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| веризъм - (фр. verisme от ит. verismo по лат. verus 'истинен')Изк. Натуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в ... |
| гръклян - мн. гръкляни, (два) гръкляна, м.Горната част на дихателната тръба.// прил. гръклянов, гръклянова, гръкляново, мн. гръклянови. |
| гръмлив - гръмлива, гръмливо, мн. гръмливи, прил.Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас. |
| гръцмул - мн. гръцмули, (два) гръцмула, м.Разг. Гръклян. |
| гълъбов - гълъбова, гълъбово, мн. гълъбови, прил.1. Който се отнася до гълъб.2. Който е със светлосив цвят. |
| гъмжило - само ед.Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш. |
| гъргоря - гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв.Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода. |
| гърдест - гърдеста, гърдесто, мн. гърдести, прил.1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка.2. Който има широки... |
| гърлест - гърлеста, гърлесто, мн. гърлести, прил.Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена. |
| джембър - мн. джемпъри, (два) джемпъра, м. Лек дамски костюм, обикновено без подплата. |
| диоптър - мн. диоптри, (два) диоптъра, м. Единица за измерване на пречупвателната сила на оптическо стъкло. |
| добитък - мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни прод... |
| десетък - мн. десетъци, (два) десетъка, м. Истор. Десятък. |
| десятък - мн. десятъци, (два) десятъка, м. Истор. През феодализма — натурален данък в размер на една десета част от земеделското производств... |
| длъжник - мн. длъжници, м. 1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого. 2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал и... |
| допълзя - допълзиш, мин. св. допълзях, мин. прич. допълзял, св. — вж. допълзявам. |
| допълня - допълниш, мин. св. допълних, мин. прич. допълнил, св. — вж. допълвам. |
| дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |
| дръглив - дръглива, дръгливо, мн. дръгливи, прил. Който е много слаб, мършав, неугледен. Дръгливо магаре. Дръглива кобила. Дръглив вол. // с... |