Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------------ - Намерени са 1233 думи от търсенето
разделителен - разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия.
раздразнение - мн. раздразнения, ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. Обхванат от раздразнение.
разжалвам се - разжалваш се, несв. и разжаля се, св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се.
разжарвам се - разжарваш се, несв. и разжаря се, св. 1. За огън — разгорява се и се получава жар. 2. Прен. Разг. Обхваща ме жар, силна страст.
раззеленя се - раззелениш се, мин. св. раззелених се, мин. прич. раззеленил се, св. Раззеленея се.
разкапвам се - разкапваш се, несв. и разкапя се, св. 1. Разлагам се вследствие на гниене; изгни-вам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките...
разкашлям се - разкашляш се, св. Започвам все по-силно да кашлям.
разкикотя се - разкикотиш се, мин. св. разкикотих се, мин. прич. разкикотил се, св. — вж. разкикотвам се.
разколебавам - разколебаваш, несв. и разколебая, св.; кого. Карам някого да загуби своята увереност, убеденост в правилността на мислите и постъп...
разлигавя се - разлигавиш се, мин. св. разлигавих се, мин. прич. разлигавил се, св. — вж. разлигавям се.
различителен - различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отли...
разложителен - разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение.
размечтая се - размечтаеш се, мин. св. размечтах се, мин. прич. размечтал се, св. — вж. размечтавам се.
разновидност - разновидността, мн. разновидности, ж. Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвил, модификация...
разнообразен - разнообразна, разнообразно, мн. разнообразни, прил. 1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разноо...
разностранен - разностранна, разностранно, мн. разностранни, прил. 1. Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник. 2. Пр...
разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се.
разобличавам - разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника...
разобличение - мн. разобличения, ср. Разобличаване.
разобличител - разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: