Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
наредба - мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писател...
наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища.
наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд...
нартика - мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм.
наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам.
наряден - нарядна, нарядно, мн. нарядни, прил. Остар. Който се получава по наряд.
населен - населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др.
насетне - нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен.
насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора.
насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар.
наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к...
наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням.
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас...
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк...
наслада - само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.
насладя - насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам.
наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града.
наслуки - нареч. — вж. наслука.
насмета - насметеш, мин. св. насметох, мин. прич. насмел, св. — вж. насмитам.
насреща - нареч. 1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната. 2. Против. Ще излязат насреща му заедно. • Аз съм насре...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: