| - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| наредба - мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писател... |
| наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
| наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
| нартика - мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм. |
| наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
| наряден - нарядна, нарядно, мн. нарядни, прил. Остар. Който се получава по наряд. |
| населен - населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др. |
| насетне - нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен. |
| насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора. |
| насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар. |
| наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к... |
| наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням. |
| насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас... |
| насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк... |
| наслада - само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги. |
| насладя - насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам. |
| наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града. |
| наслуки - нареч. — вж. наслука. |
| насмета - насметеш, мин. св. насметох, мин. прич. насмел, св. — вж. насмитам. |
| насреща - нареч. 1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната. 2. Против. Ще излязат насреща му заедно. • Аз съм насре... |