| хаб - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| паб - пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма. |
| раб - рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб. |
| хак - хакът, хака, мн. хакове, (два) хака, м. Разг. Възнаграждение за отработено, полагащ се дял; заработка, заплата. Получи голям хак. ... |
| хал - халът, хала, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът. |
| хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск... |
| хап - хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на... |
| хас - неизм. • Има си хас. Разг. Възможно ли е. |
| щаб - щабът, щаба, мн. щабове, (два) щаба, м. 1.Управление на отделна войскова част - полк, дивизия и др. Щабът на трета армия. Прен. Сг... |
| хабя - хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. ... |
| хабер - мн. хабери, (два) хабера, м. Разг. Вест, новина, известие. Добър хабер. • Хабер (си) нямам. Разг. Нямам представа, нищо не знам. |
| захабя - захабиш, мин. св. захабих, мин. прич. захабил, св. — вж. захабявам. |
| изхабя - изхабиш, мин. св. изхабих, мин. прич. изхабил, св. — вж. изхабявам. |
| похабя - похабиш, мин. св. похабих, мин. прич. похабил, св. — вж. похабявам. |
| похабен - похабена, похабено, мн. похабени, прил. Който вече е негоден, неизползваем; развален. Похабен лист. // същ. похабеност, похабеност... |
| захабявам - захабяваш, несв. и захабя, св.; какво. 1. От лошо поддържане или лоши условия причинявам зацапване или овехтяване. Захабявам бельо... |
| изхабявам - изхабяваш, несв. и изхабя, св.; какво. 1. Износвам, изтьпявам, изтърквам от ползване. Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Из... |
| похабявам - похабяваш, несв. и похабя, св.; какво. Правя нещо да стане неизползваемо, негодно; развалям, повреждам. — похабявам се/похабя се. ... |
| рехабилитатор - мн. рехабилитатори, м. Медицинско лице, което се занимава с рехабилитация. |
| рехабилитация - само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др.), с които се възстановява нормалното състояние на организма с... |