условна, условно, мн. условни, прил. 1.
Който може да се извърши при определени условия;
относителен. Уговорихме си
условен час на
среща, ако не се случи нещо непредвидено. 2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия. 3. Спец. В граматиката
— който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение. • Условна присъда. Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление. • Условен рефлекс. Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.